Планината

Кушница/Παγγαίο/Pınar Dağ 

Кушница или Кушиница (на гръцки: ΠαγγαίοПангео, на старогръцки: ΠαγγαίονПангеон, старо ΚουσίνιτζαКусинидза) е планина в северната част на Гърция.

География

Планините Кушница и Люти рид между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Сярското поле на северозапад, Орсовата планина на запад и Орфанския залив на югозапад. Връх Пилаф тепе (1835 м) Най-високият връх в Кушиница – Мати (1956 м)

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1956 метра, следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра). Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Сминица (Меникио) и Сярското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища и забележителности

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът „Света Богородица Кушнишка“.

Кушница в историята

Пангей се споменава още от Херодот като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници. Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци. Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.

Лъвът на Амфиполи

Лъвът на Амфиполис (на гръцкиΛέων της Αμφίπολης) е монументална мраморна скулптура, изобразяваща лъв седнал на задните си крака, който се намира над руините на древния град Амфиполис.

Античният паметник е пазител на Амфиполската гробница, разкопана през 2014 г. Скулптурата на лъва е сглобена в края на 1930 г., като дотогава останките са разпръснати. Античният паметник датира от края на IV век пр.н.е. В елинистическата епоха статуи на лъвове са използвани като свещени символи от македоните по цялата територия, завлядана от Александър Велики. Лъвът на Амфиполис се счита за най-големия и емблематичен археологически паметник на Амфиполис.[1]

През 1940 г. американският историк от Харвардския университет Оскар Брунер определя лъва като страж на гробницата на Лаомедон Митиленски.[2]

В началото на август 2014 г. министър-председателят на Гърция Андонис Самарас лично инспектира започналото проучване и разкопаване на могилата, чийто пазител е лъвът на Амфиполис, след като на входа и са разкрити и два сфинкса, които я пазят. Главният археолог на разкопките Катерина Перистери смята, че Лъвът на Амфиполис първоначално е служил за пазител на гробницата и коронясвал могилата.