Category: Uncategorized
Страгира
Стагира е основан през 655 г. пр.н.е. от йонийски заселници от остров Андрос, като скоро след това там се заселват и колонисти от Халкида. Древният град, наричан и понякога в женски род Стагирос (Στάγιρος или Στάγειρος), е бил разположен на около километър от Олимпиада. Страбон в своята „География“ го поставя на юг от Акантос и казва, че срещу него е малкият остров Капрос (Κάπρος) – очевидно днешният Кавканас:
И разстоянието по море около полуострова от град Акантос до Стагирос, града на Аристотел, е четиристотин стадия. На този бряг има пристанище, наречено Капрос, а също и остров със същото име като пристанището.[2]
Персийският цар Ксеркс I го завладява през 480 г. пр.н.е. По-късно градът се присъединява към Делоския морски съюз, воден от Атина, но по време на Пелопонеската война го напуска през 424 г. пр. Хр. и се предава на спартанския военачалник Бразид. Атинският демагог Клеон го обсажда през 422 г. пр.н.е.. Неефективната обсада е причината древногръцкият драматург Аристофан да осмее Клеон в пиесата си „Конници“. Същата година Клеон умира в Битката при Амфиполис.
В 384 година в Стагира е роден Аристотел. Градът се присъединява към Халкидския съюз, воден от Олинт. Градът е завладян и разрушен от Филип II Македонски в 349 година по време на Втората Олинска война.[3] Източниците разказват, че в знак на благодарност към Аристотел затова, че става възпитател на неговия син Александър Велики, Филип възстановява града и връща жителите му, които по-рано е поробил. Вероятно обаче градът е възстановен от Александър. В това време са издигнати редица нови постройки, включително акведукт, две светилища на Деметра и множество домове.
Разрушаването в 349 година обаче е начало на упадъка на града, който по време на Римската епоха запустява. По времето на Страбон, който е живял от 63 до 23 преди Христа, Стагира е вече изоставен:
Около 1000 година на мястото на античния акропол е построена крепост, наричана Ливасдия (Λιβασδιά) или Липсасда (Λιψάσδα).
Гробницата на Амфиполи
Амфиполската гробница (на гръцки: Τύμβος Καστά) е погребално съоръжение, строено между 325 и 300 г. пр.н.е. по времето на Александър Велики и диадохите. Мозайката изобразява отвличането на Персефона.
През лятото на 2014 г. започва цялостното ѝ проучване и разкриване под ръководството на археложката Катерина Перистери. Едва след окончателната ѝ реставрация може да се каже кой и как е погребан вътре. Погребалната могила е обградена от 460-метрова стена с участъци от тасоски мрамор. Входът към самата гробница е сводест, а от двете му страни го пазят два сфинкса без глави и криле. Над купола ѝ още в античността тя е пазена от каменен лъв открит в началото на XX век и изложен сега на 5 km от разкопките.
До входа на гробницата, богато украсена с бял мрамор, се стига по 13 стъпала, които водят към широка пътека, обградена със зид.[1][2]